Недей си тръгва скоро... липсват ми краката ти

и сякаш мед във гърлото прокарвам...

усмихваш се с очи, а мен ме лазят пристъпи,

че толкоз часове не ща да зная, как си...

Недей си тръгва, моля... думи неостанаха

във тоз протяжен миг се чудя к"во да ти говоря още...

главата ми гори - напих се не съм въздържател

и нямам грам вода във адските си нощи

Недей си тръгва, скъпа... в устните още не със свършил

и синьото в очите излъчват раздвоение... (пиян съм, сиреч)

А мъката, скръбта – ехидни, зли съседи

със моята любов си правят угощение... (човек не си избира съседите)